[назад|изкуство|вино|кулинария|за нас]
| ******* | |
| Щирлиц
отваря с труд очите си и си мисли: "Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев". - Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович! | |
| ******* | |
| Щирлиц
влиза в резиденцията на Абвера и на служебната си врата вижда: "Резиденция
на съветското разузнаване". | |
| ******* | |
| Щирлиц се разхожда бавно по улиците на Берлин, доволен от успешното си внедряване в SS. Но нещичко в него все пак издава съветския разузнавач - ту звездата на будьоновката, ту папиросата "Казбек" в ъгълчето на устата, ту парашутът, който влачи след себе си … | |
| ******* | |
| Щирлиц
се разхожда по улиците на Берлин, облечен в будьоновка. Към него се приближава
Мюлер и му прошепва: - Щирлиц, че поне малко спазвай конспирация! "Вярно", помислил си Щирлиц и си сложил тъмните очила. | |
| ******* | |
| Мюлер
работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява
войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия
разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: - Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли... Накрая му просветва и троснато отвръща: - Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж... | |
| ******* | |
| Щирлиц
трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: - 100 грама водка. - Нямаме, вчера свърши. - Тогава сто грама коняк. - И коняка свърши. - Една бира? - И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц. | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |
| ******* | |