Сортът Гъмза е от местен произход. Бил е разпространяван е в Западна и Средна Северна България, осоновно Видинско, Плевенско и района на Сухиндол. Заемал е около 13,6% от площта на винените лозя.

Лист — среден, овален надлъжно, слабо нарязан. 3-, 5-делен, мъхнат. Петурата е дебела, вълнообразна — загъната нагоре неопределено, с дребномехуреста ддьскава повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са плитки, отворени във вид

на ъгъл или лировидни, с почти успоредни страни л остро дъно. Долните врязове са едва забележими, във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са едри, със слабо изпъкнали страни. Дръжката е къса, слабо мъхнато-четинеста, оцветена виолетово. Есенната окраска на листа е червена.

Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндрично-коничен, с едно крило, сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно — средно, сферично, синьочервено с изобилен налеп, слабо месесто. Ципата е тънка. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, дебела, с малко конусовидно ложе. Четчицата е средно дълга, оцветена слабо виненочервено.