| ГЪМЗА | |
| * | |
| Синоними: Черна гижа (Видинско), Скасарка, Мекиш, Четерешка (Македония, Сърбия), Кадарка (Унгария, Румъния). | |
| * | |
Сортът Гъмза е от местен произход. Бил е разпространяван е в Западна и Средна Северна България, осоновно Видинско, Плевенско и района на Сухиндол. Заемал е около 13,6% от площта на винените лозя. Лист — среден, овален надлъжно, слабо нарязан. 3-, 5-делен, мъхнат. Петурата е дебела, вълнообразна — загъната нагоре неопределено, с дребномехуреста ддьскава повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са плитки, отворени във вид | |
на ъгъл или лировидни, с почти успоредни страни л остро дъно. Долните врязове са едва забележими, във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са едри, със слабо изпъкнали страни. Дръжката е къса, слабо мъхнато-четинеста, оцветена виолетово. Есенната окраска на листа е червена. Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндрично-коничен, с едно крило, сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно — средно, сферично, синьочервено с изобилен налеп, слабо месесто. Ципата е тънка. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, дебела, с малко конусовидно ложе. Четчицата е средно дълга, оцветена слабо виненочервено. | ![]() |
| Гъмза е късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Най-подходящи за него са проветривите места на хълмове със сравнително богати почви с добро изложение. Има среден растеж, висока родовитост и висок добив. Гроздето му се напуква и загнива. | |
| От гроздето му се получават червени трапезни и десертни вина. Те са плътни, пивки, хармонични, но не от всеки район, и всяка година с високо качество. Вината от сорта Гъмза трябва да се коригират по отношение на цвета и киселините с други подходящи сортове. Гъмза има значение за нашето лозарство. | |
| | |