КЕРАЦУДА

Сортът Керацуда е от местен произход. Разпространен е предимно в Югозападна България. Заема много малки площи. Не е райониран.

Лист — среден, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре улейообразно, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува тъп

ъгъл. Горните врязове са дълбоки, отворени, с тесен отвор и със закръглено дъно или затворени, с яйцевиден отвор и със закръглено дъно. Долните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни, с успоредни страни и закръглено дъно. Опашният вряз е.затворен, с тесен елиптичен отвор или почти без отвор. Зъбите са средни, триъгълни, с широка основа, преходни към куполовидни. Нерватурата е добре изразена, слабо мъхната, силно четинеста, светлозелена. Дръжката е средно дълга, слабо четинеста. Есенната окраска на листа е жълта.

Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндричен, силно сбит. Дръжката е къса, дебела, вдървесинена в основата, жилава. Зърно — средно, овално (деформирано), зеленикавожълто. Ципата е дебела, крехка. Зърното е слабо месесто, сладко, приятно за ядене. Дръжчицата е къса, дебела, с голямо конусовидно ложе.