ПАМИД
*
Синоними: Саръчибук (Сливенско, Търновско), Пловдина (Македония, Сърбия), Рошиоара (Румъния), Коплик и Мана куки (Албания).
*
Памид е един от най-старите местни сортове. Разпространен е из цялата страна. Среща се в Македония, Албания, Турция и в други страни. У нас е заемал 14,7% от площта на винените лозя.

Лист — голям, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата му е мрежесто набръчкана, загъната нагоре неопределено. Очертанието на средната лапа образува прав или тъп ъгъл. Горните врязове са средно дълбоки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно. Долните врязове са плитки, отворени във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, стреловиден, равностранен или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Нерватурата е силно четинеста, до първото разклонение отгоре и отдолу виненочервена. Дръжката е средно дълга, мъхнато-четинеста виненочервена. Есенната окраска на листа е червена.

Цвят — двуполов. Грозд — средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, вдьрвесинена в основата, крехка. Зърно — средно, овално, от розово до тъмночервено и лесно се отделя от дръжчицата. Ципата е тънка, крехка. Месото е нежно,

сочно, хрупкаво, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, тънка, с малко конусовидно ложе. Четчицата е къса, оцветена червено.
Памид е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Той е силно растящ сорг, с висока родовитост и висок добив. Не е претенциозен към почвата. Устойчив е на суша, студ и гниене, но много лесно се рони.
Гроздето му поради приятния вкус и лекота се използува за консумация в прясно състояние. От гроздето му се получават обикновени, светлочервени трапезни вина, които са годни за консумация веднага след ферментацията. Памид е подходящ сорт и за купажни вина.