Сортът
Пино ноар е от френски произход, а сортът Пино гри е пъпкова вариация от него.
Разпространени са във Франция, Румъния, Унгария и други лозарски страни. И двата
сорта у нас са районирани.
Лист
— малък до среден, овален, надлъжно средно нарязан, 3-, 5-делен, слабо мъхнат.
Петурата е загъната нагоре улейообразно, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието
на средната лапа образува прав или тъп ъгъл. Горните врязове са средни до дълбоки,
затворени, с яйцевиден отвор и заострено дъно, понякога отворени във вид на остър
ъгъл. Долните врязове са плитки, отворени с успоредни страни и с остро дъно. Опашният
вряз е отворен, лировиден, с остро дъно, рядко затворен. Зъбите са малки, триъгълни,
с широка основа, преходни към куполовиднй. Нерватурата в основата само отдолу
е оцветена виолетово. Дръжката е къса, средно дебела, виолетова. Есенната окраска
на листа е жълта.
Цвят
— двуполов. Грозд — малък, цилиндричен, сбит. Дръжката е къса, дебела, вдървесинена
цялата, жилава. Зърно — дребно, сферично (деформирано), синьочерно с изобилен
налеп. Ципата е тънка, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е
къса дебела, с малко конусовидно ложе и къса виненочервена четчица.
Зърното
на сорта Пино гри е розово-сиво.
Пино
ноар и Пино гри са рано зреещи винени сортове. Гроздето им узрява в края на август.
Развиват се добре, когато са засадени на склонове с хумусно-карбонатни и варовити
почви. Те са сравнително устойчиви на гниене, студ и суша. Имат среден растеж,
добра родовитост и среден добив. Пино ноар трябва да се засажда в по-хладни райони,
а Пино гри в по-топли райони.
От
гроздето на Пино ноар се получават предимно висококачествени шампански виноматериали,
по-рядко бели и червени вина. От Пино гри се получават висококачествени полусладки
и сладки вина и по-рядко бели трапезни вина.
Пино
ноар е главен сорт на Бургундия и Шампан, Франция.
