Лист — среден, овален надлъжно, слабо нарязан, 3- или 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре блюдообразно с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са средно дълбоки до плитки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно, понякога затворени, с яйцевиден отвор и със закръглено дъно. Долните врязове са плитки, отворени във вид на цепнатина. Опашният вряз е затворен, с елиптичен отвор или отворен, лировиден, с тясно устие и с остро дъно. Зъбите са средни, с изпъкнали страни, преходни към куполовидни. Нерватурата е светлозелена, понякога в основата бледорозова. Дръжката е средно дълга, слабо мъхнато-четинеста. Есенната окраска на листа е червена.

Цвят — двуполов. Грозд — среден, коничен, крилат разклонен в основата, рехав до полусбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно — средно, овално, тъмносиньо, с изолилен налеп. Ципата е тънка, жилава. Месото е сочно, сладко, свежо, със слабо розов сок (характерно). Дръжчйцата е дълга, тънка, с малко конусовидно ложе и средно дълга виненочервена четчица. Саперави е късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септемврй. Добре се развива на богат и свежи почви. Сравнително е устойчив на студ и суша, но е чувствителен на гъбни болести. Склонен е към изресяване. Има буен растеж, добра родовитост и среден добив.