СОВИНЬОН
*
Сортът Совиньон произхожда от Югозападна Франция. Разпространен е във Франция, Нова Зеландия и други лозарски страни. У нас е райониран, но е засаждан в ограничен размер.

Лист — среден, закръглен, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е мрежесто набръчкана, загъната нагоре фуниеобразно. Очертанието на средната лапа образува тъп или прав ъгъл. Горните врязове са средни до дълбоки, затворени, с яйцевиден отвор и със заострено дъно, рядко отворени, лировидни, с тесен отвор. Долните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни, с тесен отвор и с остро дъно, рядко затворени, с елиптичен отвор. Опашният вряз е затворен, с елиптичен отвор, понякога отворен, лировиден, с остро дъно. Зъбите са средни, преходни към куполовидни, с широка основа. Нерватурата е добре изразена, слабо мъхнато-четинеста, светлозелена. Дръжката е средно. дълга, гола, слабо розова на петна. Есенната окраска на листа е жълта.

Цвят — двуполов. Грозд — малък, цилиндрично-коничен, сбит.

Дръжката е къса, дебела, вдървесинена цялата, жилава. Зърно — дребно, сферично, жълтозелено, с изобилен восъчен налеп, с гъсти дребни точици. Ципата е дебела, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, тънка, с малко конусовидно ложе и средно дълга четчица.

Совиньон е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Подходящи за него са по-хладни райони с хумусно-карбонатни и чакълести почви. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив. Чувствителен е на гниене, но е сравнително устойчив на ниски температури.

От гроздето му се получават висококачествени бели трапезни вина, по-рядко шампански виноматериали и сладки вина.